За мен

Родена съм в София и не съм я напускала задълго, но пък съм пътувала до повече от десет държави и не мисля да спирам, докато не станат сто деветдесет и пет.

Български, английски, испански, италиански, френски, неаполитански, каталунски и македонски. А мога и да чета на арабски. От английски, испански и италиански имам преведени издадени книги. От испански съм превеждала устно за автора Ориол Каноса на посещението му по случай „Ден на четенето“ 2025 г. Другите езици си ги третирам като хоби (засега).

Неаполитанският, между другото, не е някакво упражнение по екзотика. Стигнах до него през Феранте и квартета ѝ, чиито четири книги чувствам изключително близки и за които можете често-често да ме чувате да говоря.

Редактор съм на книги, а преводът върви отстрани, макар че „отстрани“ е неточна дума за нещо, което отнема толкова часове. Но както се казва – когато обичаш да правиш нещо, не го възприемаш като работа.

Редакцията по принцип е работа, която се забелязва само когато е свършена зле. Преводът донякъде също. Но моята задача е читателят да не се сети за мен нито веднъж и да си мисли, че книгата винаги е звучала така съвършено.

Досега през ръцете ми са минали петнадесет заглавия в превод: неразрешима загадка от 1934 г., роман за климатичните промени, две книги за мозъка и една за хормоните, няколко детски заглавия, включително книжките за Чудачето на Зейди Смит, част от нехудожествена книга за Мария Кюри, както и любимият ми проект – преводът от български на испански на „Деконструкцията на Томас С.“ от Владимир Полеганов, за която все още търся реализация в чужбина.

Бакалавър съм по книгоиздаване и имам магистърска степен от програмата „Преводач-редактор“.

Дипломната работа, с която защитих бакалавърската си степен, беше на тема „Употреба и рецепция на криминалистичната терминология и престъпния жаргон в български и мексикански медии“. Изследвах как криминалистичният професиолект и престъпният жаргон формират публичния образ на престъпниците в контекста на журналистическата практика в България и в Мексико.

Книги, езици, природа, филми (общо взето култура) и от време на време социални теми, за които не мога да си премълча. Най-често напоследък рецензирам книги.

Любимият ми филм е „Сред дивата пустош“ (по книгата на Джон Кракауер) – заради идеята за живот в съгласие с природата, уюта на това да си сам, но не и самотен, и заради смелостта, която е нужна, за да го направиш.

Любимото ми цвете е лантаната, която сменя цвета си, докато цъфти, и измести доста убедително хортензията от първото място (но поне, ако си имам своя Лорелай момент в този живот, ще е с по-евтини цветя за Макс).

Дева съм, което сигурно обяснява защо съм залитнала към перфекционистската работа, наречена редакторство.

Правя предмети от глина, от време на време танцувам, обичам да прекарвам време „сред дивата пустош“ и да съм кръгла нула във всеки един спорт, който ентусиазирано подхващам.

А най-любимата ми разработка засега, с която съм и най-горда, защото видях прогреса си от бакалавъра насам, е курсовата ми на тема “Gravity’s Rainbow”, or the Socialmedia-esque Fall in the Rabbit Hole of “Mindless Pleasures” – за четенето на „Гравитационна дъга“ на Томас Пинчън като своеобразно скролване в социалните мрежи (по предмета „Наратология: когнитивни и семиотични модели; оперативно езикознание“).

Най-голямата ми мечта е да посетя Мексико. Писала съм за костенурките на Оахака, за потъващото с 25 сантиметра годишно Мексико Сити и за 370-те езика на Латинска Америка.