За мен

Родена съм в София и не съм я напускала задълго. [to be continued]

Български, английски, испански, италиански, френски, неаполитански и македонски. От английски и испански превеждам публикувани книги; останалите държа отворени, защото език, който не използваш, се затваря тихо и без предупреждение.

Неаполитанският не е упражнение по екзотика. Стигнах до него през Феранте, където диалектът не е украса, а социална граница — героите минават на италиански, когато искат да се издигнат, и се връщат на неаполитански, когато се разгневят. Ако не чуеш това, не си прочел книгата, а само сюжета ѝ.

Редактор съм на книги, а преводът върви отстрани — макар че „отстрани“ е неточна дума за нещо, което заема толкова часове.

Редакцията е работа, която се забелязва само когато е свършена лошо. Ако съм си свършила своята, читателят няма да се сети за мен нито веднъж; ще си мисли, че книгата винаги е звучала така.

Досега през ръцете ми минаха седем заглавия — пет в превод и две в редакция: неразрешима загадка от 1934 г., климатичен роман, книга за мозъка, наръчник за изтощени родители, две детски книги и една испанска.

Книги, езици, природа, и от време на време нещо, за което не мога да мълча. Интересуват ме дългите срокове: гора, засадена за книги, които ще се отпечатат чак през 2114 г.; костенурки, които се връщат да снасят точно на плажа, където са се излюпили; плаж, който за трийсет години е минал от кланица до убежище, защото някой е седнал да говори с хората, които живеят там.

Още не съм била там. Писала съм за костенурките на Оахака, за потъващото с 25 сантиметра годишно Мексико Сити и за 370-те езика на Латинска Америка. [to be continued]

Любимият ми филм е „Сред дивата пустош“ — заради живота в съгласие с природата, заради уюта на това да си сам и заради смелостта, която е нужна, за да го направиш.

Любимото ми цвете е лантаната, която сменя цвета си, докато цъфти — струва ми се честно. Дева съм, което вероятно обяснява редакторската част. [to be continued]